Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, ………….....2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Й.И., като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело
№289 по описа за 2009 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.145 ал.2 т.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118
от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.
Постъпила
е жалба с вх.№2037/01.09.2009 г. подадена от М.Х.М. *** с ЕГН ********** срещу
Решение №14/06.08.2009 г. на директора на Районно управление “Социално
осигуряване” гр.Ловеч /РУСО гр.Ловеч/, с което е оставена без уважение жалбата
му срещу Разпореждане №ПР-150/21.04.2009 г. на ръководител “Пенсионно
осигуряване” при РУСО гр.Ловеч за отказ да се отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, тъй като не отговаря на
условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО – липса на 15 години осигурителен стаж от първа
и втора категория труд, като трудовия стаж в периода 25.07.1983 г. до
19.07.1990 г. е определен като трета категория, тъй като стажа като
автомонтьор, автотенекеджия не се обхваща от т.61а от ПКТП/отм./.
Към жалбата административния орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна моли съда да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че неправилно част
от трудовия му стаж е приет за полаган при условията на ІІІ категория труд.
Ответната
страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч, редовно призован, се представлява
от ю.к. Ц. Оспорва истинността на документ Удостоверение УП обр.3
№45/18.12.2003 г. на ТПК „Б.” гр.Ч.б.
Оспорва жалбата.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт
с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия,
след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Съгласно
чл. 68 ал.2 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете се
придобива при навършване на 63 години, като сборът от продължителността на
осигурителния стаж и възрастта е 100.
С разпоредбата на §4
ал.1 от ПЗР на КСО се предоставя възможност до 31 декември 2010 г. включително на
лица, които са работили които са работили 10 години при условията на първа категория
труд или 15 години при условията на втора категория труд да се пенсионират, ако
отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но
не по-рано от 57 години за мъжете при втора категория труд.
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж определя, че осигурителният
стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с удостоверение
по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО,
които съгласно ал. 6 на същия текст се използват за изчисляване и отпускане на
пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Съгласно същата Наредба, посочените документи се издават
въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и
договори за възлагане на труд и трябва да отразяват вярно тяхното съдържание. И
двете разпоредби /чл.40 ал.1 и ал.2 от НПОС/ сочат, че категорията на труд може
да бъде установена с тези документи.
Съгласно Раздел Втори чл. 61а от отменения Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране /ПКТП отм./ действал до 31.12.1999 г. трудът на работници
и инженерно-технически работници от автосервизите, работещи в условията на
йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи, е втора категория.
§2 от Заключителните разпоредби на Постановление № 75 на
МС от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране, приет с Постановление № 60 на Министерския съвет от 1967 г. предвижда
трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. Включително, да се зачита от съответната категория по
действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.
По делото е представено
Удостоверение УП обр.3 №45/18.12.2003 г. на ТПК „Б.” гр.Ч.б. /лист 21/ , в което е посочено,
че в периода 25.07.1983 г. – 19.07.1990 г. жалбоподателят е работил на длъжност
„автомонтьор” за целия период, и стажът от 6 г. 11 м. и 16 дни е от втора
категория съгласно чл. 61 А от ППЗП. Удостоверението е издадено от ТПК „Б.” гр.Ч. б.въз основа на изплащателни
документи, за които не е посочено къде
се намират, и е подписано от едно и също лице за главен счетоводител и
ръководител, без да е посочено името на лицето. Като основание за определяне
категорията е посочено Правилника за прилагане на Закона за пенсиите чл. 61А от
същия, а не Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране.
В Удостоверение №
824-892/30.05.2008 г. издадено от ТП на НОИ гр.П. въз основа на съхраняваните в
хранилището към ТП на НОИ Плевен разплащателни ведомости на ТПК „Б.” гр.Ч. б. /лист 47 и следващи/ е посочено,
че в периода от 1983 г. до 1985 г. в брутното трудово възнаграждение на
жалбоподателя няма отразени отделни елементи.
В трудовата книжка на
жалбоподателя /лист 22 / е посочено, че в процесния период 1983 г. – 1990 г.
лицето е работила на длъжност автомонтьор до 1985 г. и автотенекеджия от 1985
г. до 1990 г.
На 17.12.2008 г. жалбоподателят е подал заявление до РУСО Ловеч
вх.№21477 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с
приложени документи към него. Възрастта на оспорващата страна към датата на заявлението
е 58 г. 5 месеца и 1 дни. Към заявлението са представени документи доказващи
осигурителния стаж. Наред с останалите документи е било приложено и посоченото
по-горе удостоверение обр.УП-3, което е оспорено в настоящото производство от
административния орган.
Извършена е проверка на документите за
пенсиониране като длъжностното лице е основало изводите си на данните за
заеманата длъжност по трудов договор и внесените от работодателя осигуровки,
както и на данните от ведомостите, посочени в удостоверението издадено от ТП на
НОИ гр.Плевен /лист 47/.
С Разпореждане №ПР-150/21.04.2009
г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при РУСО гр.Ловеч е отказал да
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на жалбоподателя,
тъй като не отговаря на условието за отпускане на ЛПОСВ по реда на §4 ал.1 от
ПЗР на – няма 15 години осигурителен стаж от първа и втора категория труд.
М.Х.М. е обжалвал разпореждането
пред директора на РУСО гр.Ловеч.
Директорът на РУСО гр.Ловеч се
произнася по жалбата с мотивирано решение, с което оставя жалбата без уважение.
Безспорно по делото е, че
обжалвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен
административен орган. Видно от съдържанието на оспореното решение и оставеното
в сила разпореждане, същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по
чл. 98 ал.1 от КСО във вр. с чл. 59 от АПК, издадени са
при спазване на административно-производствените правила въз основа на
подаденото заявление и приложените към него документи.
Спорен между страните е въпросът
правилно ли е изчислен осигурителния стаж от втора категория труд на заявителя по представените към
заявлението документи, т.е. налице ли е противоречие с материално-правни
разпоредби.
В осигурителния стаж от втора
категория административният орган не е зачел положения труд в периода 25.07.1983
г. – 19.07.1990 г. Относно определянето
на категорията труд в периода приложение имат разпоредбите на ПКТП /отм./.
По делото са изготвени заключения
от три вещи лица – М.И. – счетоводител, В.К. – охрана на труда, и С.Ц. –
счетоводител.
Заключенията на вещите лица И. и К.
съдът намира за неотносими към изясняване на спора от фактическа страна.
В частта от първото заключение,
изготвена от вещото лице И., се сочат данни, които противоречат на всички
доказателства по делото, а именно, че жалбоподателят фигурирал във ведомостите
с работно място с. Т. Поради изложеното съдът намира, че не следва да се
кредитира заключението в частта, тъй като е очевидно, че вещото лице не се е
запознало с необходимите първични документи.
В частта от заключението
изготвена от вещото лице експерт по охрана на труда съдът намира същото за
неотносимо към изясняване на спора, макар и компетентно и ясно изготвено.
Съдът кредитира изцяло заключението
изготвено от вещото лице С.Ц. /лист 200-203/, тъй като същото не противоречи на
събраните по делото доказателства, дава отговори на въпроси, които са относими
към изясняване на делото от фактическа страна и е изготвено ясно и компетентно.
По делото е изготвено заключение
от вещо лице в отговор на въпроса какви длъжности е заемал жалбоподателя в
процесния период, колко е осигурителния му стаж, за каква категория труд е
изплащано възнаграждение на жалбоподателя в посочения период 1983 – 1990 г.
съгласно записванията в първичните документи съхранявани в архивохранилището на
ТП на НОИ гр.П. – налице ли
са доплащания за работа във вредни условия, на лице ли са различия в заплащането
на жалбоподателя и други работници на същата длъжност.
Заключението
на вещото лице е прието от съда и е присъединено към доказателствата по делото.
Съдът кредитира заключението, тъй като същото е ясно, отговаря на поставените
въпроси и не противоречи на останалите събрани по делото доказателства.
Видно от заключението, вещото
лице, след като се е запознало със съхраняваните в хранилището на ТП на НОИ
гр.П. първични документи, включващи ведомости
за заплати, е констатирало, че за посочения период 1983 г. – 1990 г. жалбоподателя
фигурира само с длъжността „автомонтьор”. Във ведомостите за жалбоподателя не
са отразени начислявани суми за доплащане към заплатата за работа във вредни
условия на труд и опасна среда в размери за втора категория, а само брутното
трудово възнаграждение, без да са отразени отделните елементи на трудовото
възнаграждение.
В съдебно заседание вещото лице
изложи, че установените размери на тарифната ставка към броя работни дни се
разминават с посоченото във ведомостите брутно трудово възнаграждение, което е
по-високо, но във ведомостите не е посочено от къде идва тази разлика в повече
и дали се дължи на доплащане за работа при вредни условия, или е от доплащания
за клас.
Законът изисква при изчисляване на
осигурителния стаж, в това число и на придобития при втора категория труд, осигурителния орган да вземе предвид данните по чл. 5, ал. 4 КСО,
както и данните в представено удостоверение за осигурителен стаж издадено на
първо място въз основа на изплащателните ведомости, като трябва да отразява
вярно тяхното съдържание.
От изложеното в трудовата книжка
на жалбоподателя не може да се направи извод за категорията труд през процесния
период, още повече че безспорно се доказа, че отразените в трудовата книжка
длъжности “автомонтьор” и “автотенекеджия” не съответстват на записите в първичните документи, които не са
изгубени или унищожени.
В настоящото производство съдът
проверява съответствието на установения от административния орган по посочения
по-горе ред и източници трудов стаж – продължителност и категория, с отразеното
в първичните документи и останалите писмени източници. Производството не е с
предмет установяване на трудов стаж или категория на труда.
За установяване на трудов стаж и
категория на труда законодателството е предвидило друг ред, по който
компетентен е районния съд, но не и административния съд в настоящото
производство, в което производство свидетелски показания са допустими само при
определени условия.
Поради изложеното свидетелските
показания не следва да се вземат предвид, тъй като те не са предвидени като
източник на данни за изчисляване на осигурителния стаж и определяне на
категорията труд в производството пред административния орган.
При извършената проверката по
заявлението на жалбоподателя с приложеното удостоверение обр.УП3 №45/18.12.2003 г.
длъжностното лице на РУСО-Ловеч е определило категорията труд за
процесните периоди въз основа на записаното наименование на длъжността и справката
за внесените осигуровки, като определената от него категория на труда
съответства на данните по ведомостите, в които не са отразени добавки за работа
при вредни условия, които да посочат категорично че жалбоподателят в процесния
период е полагал труд при вредни условия определящи го като втора категория.
Длъжностното лице е стигнало до правилен
извод относно категорията труд на жалбоподателя в процесния период, въпреки
посоченото в представеното удостоверение. По делото не се представиха
доказателства, че оспореното удостоверение съответства на първичните документи,
въз основа на които е издадено. Нещо повече, вещото лице категорично е
установило, че в първичните документи няма никакви данни за доплащания за
работа при вредни условия в процесния период.
При определяне на категория труд
водещи са действителните условия – тежест и вредности, при които е полаган
труда, но в случая не бяха представени доказателства, че жалбоподателят в
процесния период е полагал труд при вредни условия. От установената от вещото
лице разлика в тарифната ставка и брутното трудово възнаграждение съдът не може
да направи извод, че разликата се явява поради извършвани доплащания за работа
при вредни условия, тъй като в първичните документи не са отразени елементите
на трудовото възнаграждение.
Съдът намира за безспорно
доказано, че в процесните периоди жалбоподателят е полагал труд при условия
определящи го като трета категория.
На лице е основателно съмнение в
истинността на посочените в Удостоверение обр.УП3 №45/18.12.2003 г. факти,
а именно посочването на стажа като такъв от ІІ категория съгласно чл. 61 а от
ППЗП /а не от ПКТП отм./. На първо място като изготвил, главен счетоводител и
ръководител е поставен подпис от едно и също лице, на следващо място се
установи, че в първичните документи няма данни за доплащания за втора категория
труд и не е известно от къде издателя на удостоверението е черпил сведения за
категорията труд, и на края в удостоверението като основание за определяне на
категорията е посочен чл. 61А от ППЗП, каквато разпоредба за категоризиране на труда
не съществува.
Данните посочени в удостоверението
са в противоречие с данните по разплащателните ведомости на ТПК „Б.” гр.Ч. б., установени и от вещото лице по делото.
Административния орган е установил
това противоречие и не е признал стажа в процесния период като такъв от втора
категория труд.
Административния орган е изследвал
служебно всички действителните факти от значение за случая, съгласно
разпоредбата на чл. 7 и чл. 9 от АПК.
Съдът стигна до извод, че осигурителен
стаж на жалбоподателя от втора категория труд е определен правилно от
административния орган, при правилна преценка на доказателствата по преписката
и данните за осигурителния стаж по различните представени документи и
първичните такива, и правилно административния орган е отказал да зачете
осигурителния стаж в процесния период като такъв от втора категория труд и е
игнорирал представеното удостоверение обр.УП-3 издадено от ТПК „Б.” гр.Ч. б.
Съдът счита, че отказът на
административния орган да се уважи жалбата против отказа на ръководител “ПО” е постановен
законосъобразно.
По делото няма данни оспорения
акт да е издаден в несъответствие с целта на закона, не са налице и подобни
оплаквания от страна на жалбоподателя.
След като сравни така установените фактически констатации
с разпоредбите на приложимите правни норми, съдът счита, че оспорения акт е
издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, мотивиран е, при
издаването му са спазени административно-производствените правила, съответства
на целта на закона, и не е налице противоречие с материално-правни разпоредби.
Съдът намира за доказано оспорването на истинността на
Удостоверение обр.УП3 №45/18.12.2003 г. и същото следва да бъде изключено от
доказателствата по делото.
С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
При този изход от делото се явява неоснователна
претенцията на жалбоподателя за възстановяване на извършените деловодни
разноски.
Воден от горното и на основание чл. 144 от АПк във вр. с
чл.194 ал.3 от ГПК и на осн. чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за неистински документ Удостоверение обр.УП-3
№45/18.12.2003 г. издадено от ТПК “Б.” гр.Ч. б.
и го изключва от
доказателствата по делото.
Документът заедно с препис от решението да се изпрати на
прокуратурата.
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№2037/01.09.2009 г. подадена от М.Х.М.
*** с ЕГН ********** срещу Решение №14/06.08.2009 г. на директора на Районно
управление “Социално осигуряване” гр.Ловеч, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу Разпореждане №ПР-150/21.04.2009 г. на ръководител “Пенсионно
осигуряване” при РУСО гр.Ловеч, като неоснователна.
Решението може да се обжалва чрез Ловешки административен
съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: